18 sept 2018, 18:15

Дали

957 0 1

Дали живота минава на лента

и ние копнеем за женския допир

на ръце набрали пролетна мента

и уста неизказали хиляди вопли.

 

Дали живота минава на лента

и ние се борим за късче вселена,

за нас близостта е разменна монета

а думата “НЕ”  е все непростена...

 

Дали живота е просто небрежен

към  всяко наше мъничко бягство

и чувствата са божествена прежда,

а ние царе без никакво царство.

 

Живота е просто горска пътека,

в която мечтите бягат в града,

любовта за тях не е само утеха,

за тях тя е просто духовен парад.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...