18.09.2018 г., 18:15

Дали

960 0 1

Дали живота минава на лента

и ние копнеем за женския допир

на ръце набрали пролетна мента

и уста неизказали хиляди вопли.

 

Дали живота минава на лента

и ние се борим за късче вселена,

за нас близостта е разменна монета

а думата “НЕ”  е все непростена...

 

Дали живота е просто небрежен

към  всяко наше мъничко бягство

и чувствата са божествена прежда,

а ние царе без никакво царство.

 

Живота е просто горска пътека,

в която мечтите бягат в града,

любовта за тях не е само утеха,

за тях тя е просто духовен парад.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...