18.09.2018 г., 18:15

Дали

962 0 1

Дали живота минава на лента

и ние копнеем за женския допир

на ръце набрали пролетна мента

и уста неизказали хиляди вопли.

 

Дали живота минава на лента

и ние се борим за късче вселена,

за нас близостта е разменна монета

а думата “НЕ”  е все непростена...

 

Дали живота е просто небрежен

към  всяко наше мъничко бягство

и чувствата са божествена прежда,

а ние царе без никакво царство.

 

Живота е просто горска пътека,

в която мечтите бягат в града,

любовта за тях не е само утеха,

за тях тя е просто духовен парад.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...