18.09.2018 г., 18:15

Дали

963 0 1

Дали живота минава на лента

и ние копнеем за женския допир

на ръце набрали пролетна мента

и уста неизказали хиляди вопли.

 

Дали живота минава на лента

и ние се борим за късче вселена,

за нас близостта е разменна монета

а думата “НЕ”  е все непростена...

 

Дали живота е просто небрежен

към  всяко наше мъничко бягство

и чувствата са божествена прежда,

а ние царе без никакво царство.

 

Живота е просто горска пътека,

в която мечтите бягат в града,

любовта за тях не е само утеха,

за тях тя е просто духовен парад.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...