13 ago 2006, 11:25

Дали?

  Poesía
1K 0 13
Дали е мъртва любовта във нас?
Дали искрица ний сме съхранили?
И щом се срещнем във случаен час
тя пламва и оставя ни без сили.

Нозете подкосяват се, тежат.
Сърцата блъскат лудо във гърдите.
Ръцете ни се търсят и горят.
Блестят, изпиват се очите.

И кратката ни среща е вина,
изпълнена със упреци и драма.
Виновен ли си ти, че съм сама?
Виновна аз? Или виновни двама?

Блестят кинжали, думите - стрели
забиваме в душите си ранени,
но лек за рани не намираш ти,
в мен не зарастват раните големи.

Какво от туй? Нали след малко пак
ще тръгнем във посоки две различни,
ръка в ръка със гордостта си - враг,
два образа в комедия - трагични ...

Потъвам в мрака. Ярките звезди
зад облаци лицата си са скрили
и бликват от очите ми сълзи,
защото те обичам с тези сили,

които карат мъртвата луна
да оживее нощем на небето ...
Дали е жива още любовта?
Дали е живо и във мен сърцето?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дорика Цачева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се, че отново си тук! Чудесен стих! Поздрави!
  • Прекрасно е Дора, прекрасно!
    Браво!
    "Нозете подкосяват се, тежат.
    Сърцата блъскат лудо във гърдите.
    Ръцете ни се търсят и горят.
    Блестят, изпиват се очите."
  • ...защото те обичам с тези сили,

    които карат мъртвата луна
    да оживее нощем на небето ...
    Дали е жива още любовта?
    Дали е живо и във мен сърцето?

    Много, много ми хареса! Поздрав!
  • Поздрав за съдържателния текст!
  • Добре се завърнала мила...завръщането е повече от хубаво

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...