Дали?
Дали е мъртва любовта във нас?
Дали искрица ний сме съхранили?
И щом се срещнем във случаен час
тя пламва и оставя ни без сили.
Нозете подкосяват се, тежат.
Сърцата блъскат лудо във гърдите.
Ръцете ни се търсят и горят.
Блестят, изпиват се очите.
И кратката ни среща е вина,
изпълнена със упреци и драма.
Виновен ли си ти, че съм сама?
Виновна аз? Или виновни двама?
Блестят кинжали, думите - стрели
забиваме в душите си ранени,
но лек за рани не намираш ти,
в мен не зарастват раните големи.
Какво от туй? Нали след малко пак
ще тръгнем във посоки две различни,
ръка в ръка със гордостта си - враг,
два образа в комедия - трагични ...
Потъвам в мрака. Ярките звезди
зад облаци лицата си са скрили
и бликват от очите ми сълзи,
защото те обичам с тези сили,
които карат мъртвата луна
да оживее нощем на небето ...
Дали е жива още любовта?
Дали е живо и във мен сърцето?
Дали искрица ний сме съхранили?
И щом се срещнем във случаен час
тя пламва и оставя ни без сили.
Нозете подкосяват се, тежат.
Сърцата блъскат лудо във гърдите.
Ръцете ни се търсят и горят.
Блестят, изпиват се очите.
И кратката ни среща е вина,
изпълнена със упреци и драма.
Виновен ли си ти, че съм сама?
Виновна аз? Или виновни двама?
Блестят кинжали, думите - стрели
забиваме в душите си ранени,
но лек за рани не намираш ти,
в мен не зарастват раните големи.
Какво от туй? Нали след малко пак
ще тръгнем във посоки две различни,
ръка в ръка със гордостта си - враг,
два образа в комедия - трагични ...
Потъвам в мрака. Ярките звезди
зад облаци лицата си са скрили
и бликват от очите ми сълзи,
защото те обичам с тези сили,
които карат мъртвата луна
да оживее нощем на небето ...
Дали е жива още любовта?
Дали е живо и във мен сърцето?
© Дорика Цачева All rights reserved.
