laramaylin (Нина Чилиянска)
46 1.4K

14 oct 2010, 21:01

Дали II

Poesía » De amor

747 0 11

Дали ще можем в тъжното абсурдие

да се спасим - виновни без вина,

и търсещи наивно милосърдие,

да грейнем в цвете, вик и светлина?

Дали ще можем ей така, от нищото,

да сътворим един измислен рай -

два силуета, пламъци в огнището,

любов - красива приказка без край?

Дали ще можем днес по пълнолуние

да се прегърнем сред поле от мак

и щом страстта е някакво безумие,

дали ще можем да обезумеем пак?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

laramaylin (Нина Чилиянска)

Трогната съм от коментарите!Благодаря на всички!

2010-10-16T18:16:53+03:00
boromir (Боромир)

Хубаво е! Пак поздрав и успех! )) И желая на лирическите герои да намерят полетата си от мак и да се гмурнат в омайния опий! :

2010-10-16T10:13:29+03:00
dar4eto92 (Дарина Иванова)

Красиво : )

2010-10-15T11:10:29+03:00
rozza (Радка Миндова)

Красив стих,красив като любовта.
Поздрав Нина!!!

2010-10-15T10:40:30+03:00
arina-rus (Арина)

Само невежите не се съмняват и въпреки това, бих искала да кажа, че ще можем..., навярно! Поздрав за хубавия стих!

2010-10-15T00:01:47+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0