Дали ще можем в тъжното абсурдие
да се спасим - виновни без вина,
и търсещи наивно милосърдие,
да грейнем в цвете, вик и светлина?
Дали ще можем ей така, от нищото,
да сътворим един измислен рай -
два силуета, пламъци в огнището,
любов - красива приказка без край?
Дали ще можем днес по пълнолуние
да се прегърнем сред поле от мак
и щом страстта е някакво безумие,
дали ще можем да обезумеем пак?
© Нина Чилиянска All rights reserved.
)) И желая на лирическите герои да намерят полетата си от мак и да се гмурнат в омайния опий! :
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
