11 jul 2008, 13:47

Дали, или 

  Poesía » De amor
521 0 1
Изминаха години от тогава,
но все още ми е някак празно.
Стенният часовник отброява
чувствата, менящи се безгласно.

И ту ми е щастливо, че те няма
(приятелки си станахме с тъгата),
ала ти нали остави във замяна
любов и нежност за разплата.

И ту се чувствам празна, че замина
(самотата се е заяла да ме смачка)
и изпращайки година след година
ме решава на онази (задна) крачка.

Не знам дали и аз да те напусна
(без мене на тъгата ще е пусто).
Как да я оставя сам-самичка
(нали тя само ме обикна)...

И се лутам - две назад, една напред,
но часовникът ми днес се заоплаква...
(Защо да се завръщам там, където
вече няма кой да ме очаква...)

© Деница Красимирова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Любовта и тъгата често идват една след друга. Но само заради магията ,която е това нещо ''любовта'' си струва да и се отдадеш ! УСПЕХ
Propuestas
: ??:??