Дали, или
Изминаха години от тогава,
но все още ми е някак празно.
Стенният часовник отброява
чувствата, менящи се безгласно.
И ту ми е щастливо, че те няма
(приятелки си станахме с тъгата),
ала ти нали остави във замяна
любов и нежност за разплата.
И ту се чувствам празна, че замина
(самотата се е заяла да ме смачка)
и изпращайки година след година
ме решава на онази (задна) крачка.
Не знам дали и аз да те напусна
(без мене на тъгата ще е пусто).
Как да я оставя сам-самичка
(нали тя само ме обикна)...
И се лутам - две назад, една напред,
но часовникът ми днес се заоплаква...
(Защо да се завръщам там, където
вече няма кой да ме очаква...)
но все още ми е някак празно.
Стенният часовник отброява
чувствата, менящи се безгласно.
И ту ми е щастливо, че те няма
(приятелки си станахме с тъгата),
ала ти нали остави във замяна
любов и нежност за разплата.
И ту се чувствам празна, че замина
(самотата се е заяла да ме смачка)
и изпращайки година след година
ме решава на онази (задна) крачка.
Не знам дали и аз да те напусна
(без мене на тъгата ще е пусто).
Как да я оставя сам-самичка
(нали тя само ме обикна)...
И се лутам - две назад, една напред,
но часовникът ми днес се заоплаква...
(Защо да се завръщам там, където
вече няма кой да ме очаква...)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Красимирова Все права защищены
