Дали, или
Изминаха години от тогава,
но все още ми е някак празно.
Стенният часовник отброява
чувствата, менящи се безгласно.
И ту ми е щастливо, че те няма
(приятелки си станахме с тъгата),
ала ти нали остави във замяна
любов и нежност за разплата.
И ту се чувствам празна, че замина
(самотата се е заяла да ме смачка)
и изпращайки година след година
ме решава на онази (задна) крачка.
Не знам дали и аз да те напусна
(без мене на тъгата ще е пусто).
Как да я оставя сам-самичка
(нали тя само ме обикна)...
И се лутам - две назад, една напред,
но часовникът ми днес се заоплаква...
(Защо да се завръщам там, където
вече няма кой да ме очаква...)
но все още ми е някак празно.
Стенният часовник отброява
чувствата, менящи се безгласно.
И ту ми е щастливо, че те няма
(приятелки си станахме с тъгата),
ала ти нали остави във замяна
любов и нежност за разплата.
И ту се чувствам празна, че замина
(самотата се е заяла да ме смачка)
и изпращайки година след година
ме решава на онази (задна) крачка.
Не знам дали и аз да те напусна
(без мене на тъгата ще е пусто).
Как да я оставя сам-самичка
(нали тя само ме обикна)...
И се лутам - две назад, една напред,
но часовникът ми днес се заоплаква...
(Защо да се завръщам там, където
вече няма кой да ме очаква...)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Красимирова Всички права запазени
