Дали има почивен ден за...
Стрелите целиха се
в мен,
подобно на играта
"Дартс".
Улучваха дъската
често,
а аз усмихвах се -
пореден фарс.
И гледам им
лицата
безизразни, лишени от
очи.
Тъй сбръчкани са им
челата
от мисли за поредните
злини.
Не може да ме
заболи
от злоба, завист,
липса на мечти.
Това си е отрова,
която
в тях се връща
и множи.
Май искам повече стрели!
Така
доказвам си отново,
че силна съм
и не боли от мрака...
Да тръгвам,
навярно някой там ме
чака...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados
