Дали има почивен ден за...

Поэзия » Другая

901 0 19

Стрелите целиха се

в мен,

подобно на играта

"Дартс".

Улучваха дъската

често,

а аз усмихвах се -

пореден фарс.

И гледам им

лицата

безизразни, лишени от

очи.

Тъй сбръчкани са им

челата

от мисли за поредните

злини.

Не може да ме

заболи

от злоба, завист,

липса на мечти.

Това си е отрова,

която

в тях се връща

и множи.

Май искам повече стрели!

Така

доказвам си отново,

че силна съм

и не боли от мрака...

Да тръгвам,

навярно някой там ме

чака...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

kotel (Мариана Вълкова)

Почувствах се сломена
за миг, от неизстреляни стрели...
О,време...спри!
Това май бил си...ти?

2010-05-13T23:36:28+03:00
Eia (Росица Танчева)

Смела и силна е лирическата героиня, за което й се възхищавам! Поздрав!

2010-05-13T21:27:41+03:00
B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)

Исках да хвърля няколко шеги,
но ще си тръгна съкрушен!
Ти имаш нижда от стрели,
а аз дойдох... незареден!

2010-05-13T20:09:28+03:00
BG-bodil (Люсил)

Поздравления, Марианка! В сериозното си наистина сериозна. Силен стих!

2010-05-13T15:31:26+03:00
Ангар (Ангел Чортов)

"Не може да ме заболи от злоба, завист ..."
Разбира се! От завистта ги боли тези, които завиждат. А ти трябва да се радваш и да изпитваш удоволствие от това, че има за какво да ти завиждат!

2010-05-13T08:25:47+03:00