22 dic 2012, 11:55

Дали искам да свърши света

  Poesía » Civil
861 1 7

Дали искам да свърши света?

 

 Да! Аз искам да свърши света!

Онзи, пошлия, който създадохме...

Онзи, в който със лека ръка

красотата край нас разрушавахме!

Да! Аз искам да свърши света!

В който хората с маски протрити,

притъпили всички сетива,

на достойните сриват мечтите!

Този свят, в който сме се оплели

във порочни и сложни матрици,

свят на алчност и користни цели,

ръководен от дребни душици!

Искам, искам да свърши света!

Щом не можеме да се пречистим,

да отворим смирено сърца,

да се борим за святата истина...

Боже, колко още бих изписала!...

Ако можех света да обърна...

И надеждата, вярата, смисъла,

любовта към живота да върна!

Да я върна на тези, които

ужким живи край мене стоят,

а отдавна са мъртви душите им

и превръщат земята във Ад!

Дето скъсали своите корени,

във сърцата си сеят омраза,

и от нисшите чувства поробени

с тъмнина всички други наказват...

Да, аз искам да свърши света,

в който няма я вярата в Бог,

в който не съществува мира 

и за пример е всеки порок!

... А тъй малко е нужно да можем

сетивата да освободим,

и света, вътре в нас, ужким сложен

с доброта и любов да спасим!

И тъй простичко би било всичко!...

Дните никому не ще са вечни!

Но докато сме тук – да  обичаме!

Помежду си да бъдем човечни!

Да прогледнеме с нови лица!

Да умеем да бъдем щастливи!

Да отворим очи, и сърца 

за нещата значими, красиви!...

Не! Не искам да свършва света!

Искам просто... да го променим!

И със Вяра, Любов, Доброта

свят по-хубав да си изградим!...

 

Павлина Соколова

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...