22 дек. 2012 г., 11:55

Дали искам да свърши света

860 1 7

Дали искам да свърши света?

 

 Да! Аз искам да свърши света!

Онзи, пошлия, който създадохме...

Онзи, в който със лека ръка

красотата край нас разрушавахме!

Да! Аз искам да свърши света!

В който хората с маски протрити,

притъпили всички сетива,

на достойните сриват мечтите!

Този свят, в който сме се оплели

във порочни и сложни матрици,

свят на алчност и користни цели,

ръководен от дребни душици!

Искам, искам да свърши света!

Щом не можеме да се пречистим,

да отворим смирено сърца,

да се борим за святата истина...

Боже, колко още бих изписала!...

Ако можех света да обърна...

И надеждата, вярата, смисъла,

любовта към живота да върна!

Да я върна на тези, които

ужким живи край мене стоят,

а отдавна са мъртви душите им

и превръщат земята във Ад!

Дето скъсали своите корени,

във сърцата си сеят омраза,

и от нисшите чувства поробени

с тъмнина всички други наказват...

Да, аз искам да свърши света,

в който няма я вярата в Бог,

в който не съществува мира 

и за пример е всеки порок!

... А тъй малко е нужно да можем

сетивата да освободим,

и света, вътре в нас, ужким сложен

с доброта и любов да спасим!

И тъй простичко би било всичко!...

Дните никому не ще са вечни!

Но докато сме тук – да  обичаме!

Помежду си да бъдем човечни!

Да прогледнеме с нови лица!

Да умеем да бъдем щастливи!

Да отворим очи, и сърца 

за нещата значими, красиви!...

Не! Не искам да свършва света!

Искам просто... да го променим!

И със Вяра, Любов, Доброта

свят по-хубав да си изградим!...

 

Павлина Соколова

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Соколова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...