Пречупена от призмата

на старите ми грешки,

преследвана от сенките

на плашещите призраци

от миналото-

настояще,

усещам със сърцето

мускул, че те искам,

а искането равносилно е на

нужда…

Нужда от промяна,

промяна за живот,

да чувствам нещо,

вътре в кухо нещо-

 да бие празно сърце.

А дали ме искаш такава,

каквато аз самата се ненавиждам…

Недообичана, недоразбрана.

Предадена не веднъж,

Че да се помни,

раздадена  и разпиляна...

Дали ме искаш такава,

каквато съм:

трудна за обичане…