Пречупена от призмата
на старите ми грешки,
преследвана от сенките
на плашещите призраци
от миналото-
настояще,
усещам със сърцето
мускул, че те искам,
а искането равносилно е на
нужда…
Нужда от промяна,
промяна за живот,
да чувствам нещо,
вътре в кухо нещо-
да бие празно сърце.
А дали ме искаш такава,
каквато аз самата се ненавиждам…
Недообичана, недоразбрана.
Предадена не веднъж,
Че да се помни,
раздадена и разпиляна...
Дали ме искаш такава,
каквато съм:
трудна за обичане…
© Магдалена Динева All rights reserved.