13 ago 2023, 15:37

Дали някога ще поискам?

696 1 0

Питам се...

 

дали някога ще поискам да целувам отново,
да целувам наистина,
не само веднъж,
а дълго, продължително, до живот,
до когато започнат да се сливат изгреви и залези,
а нощта се превърне в един страстен апостроф, 
с нежност сладка и неустоима, близка до предателство,
сякаш това желание да потънеш в нечия друга същност е
единственото, което те оставя да принадлежиш на себе си,
когато се размият всички граници
и ти му се отдаваш, отдаваш, отдаваш...

 

Дали някога ще поискам да се погубя отново
като призная върховенството на любовта,
въплътена в един определен човек,
да обединя могъществото си с неговото,
за да добавим нова красота към великолепието на този свят,
да бъдем цялостни, ефирни, непобедими,
да бъдат сълзите ни от радост, радост, радост...

 

докато не ни победи смъртта
и остане само тази помитаща, позната, предана болка
на загубата. 

 

Дали някога ще поискам?
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...