9 nov 2011, 20:23

Дали разбирам те...?

859 0 1

Дали разбирам те?

Разбира се, че не.

И радостта, и болката са чувства твърде лични.

Човек разбира другия, единствено когато лично преживее.

Тогава всяка клетка в него чувства, тъжи или празнува,

но щом са чужди чувствата, не можем  

да вложим същите емоции и мисли,

защото тъй устроени сме ние.

 

Когато болката е наша – тя е най-голяма.

Когато радостта е наша – тя е истинската радост.

 

По-лесно е обаче да нахлузим
доспехите на праведници в тоз живот,
и съдници да бъдем на съдбата,
да мислим, че самотни и неразбрани единствени сме ние...

 

Една вселена в душата всеки носи,

тя скрита е за чуждите очи,

там скрити  са  най-съкровените ни чувства,

и радости, и болки, и мечти.

 

Затуй се чувства всеки неразбран,

понякога самотен, тъжен, зареял поглед настрани,

но туй не е трагедия, да знаеш,

така се чувства всеки в този свят,

защото туй не помрачава любовта

и грижата и жаждата по теб!

 

Безспорно,  важно е да не допуснем

заблудата, че някой друг

разбира по-добре душата наша,

изпълнена с толкова мечти,

защото просто в подходящия момент

е бил слушател наш и уж ни е разбрал…

 

Дали разбираш ме?

Разбира се, че не.

Но вярвам аз и все пак зная,

че туй не помрачава любовта ти  

и грижата и жаждата по мен!...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...