Дали разбирам те?
Разбира се, че не.
И радостта, и болката са чувства твърде лични.
Човек разбира другия, единствено когато лично преживее.
Тогава всяка клетка в него чувства, тъжи или празнува,
но щом са чужди чувствата, не можем
да вложим същите емоции и мисли,
защото тъй устроени сме ние.
Когато болката е наша – тя е най-голяма.
Когато радостта е наша – тя е истинската радост.
По-лесно е обаче да нахлузим
доспехите на праведници в тоз живот,
и съдници да бъдем на съдбата,
да мислим, че самотни и неразбрани единствени сме ние...
Една вселена в душата всеки носи,
тя скрита е за чуждите очи,
там скрити са най-съкровените ни чувства,
и радости, и болки, и мечти.
Затуй се чувства всеки неразбран,
понякога самотен, тъжен, зареял поглед настрани,
но туй не е трагедия, да знаеш,
така се чувства всеки в този свят,
защото туй не помрачава любовта
и грижата и жаждата по теб!
Безспорно, важно е да не допуснем
заблудата, че някой друг
разбира по-добре душата наша,
изпълнена с толкова мечти,
защото просто в подходящия момент
е бил слушател наш и уж ни е разбрал…
Дали разбираш ме?
Разбира се, че не.
Но вярвам аз и все пак зная,
че туй не помрачава любовта ти
и грижата и жаждата по мен!...
© Росица Всички права запазени