9.11.2011 г., 20:23

Дали разбирам те...?

853 0 1

Дали разбирам те?

Разбира се, че не.

И радостта, и болката са чувства твърде лични.

Човек разбира другия, единствено когато лично преживее.

Тогава всяка клетка в него чувства, тъжи или празнува,

но щом са чужди чувствата, не можем  

да вложим същите емоции и мисли,

защото тъй устроени сме ние.

 

Когато болката е наша – тя е най-голяма.

Когато радостта е наша – тя е истинската радост.

 

По-лесно е обаче да нахлузим
доспехите на праведници в тоз живот,
и съдници да бъдем на съдбата,
да мислим, че самотни и неразбрани единствени сме ние...

 

Една вселена в душата всеки носи,

тя скрита е за чуждите очи,

там скрити  са  най-съкровените ни чувства,

и радости, и болки, и мечти.

 

Затуй се чувства всеки неразбран,

понякога самотен, тъжен, зареял поглед настрани,

но туй не е трагедия, да знаеш,

така се чувства всеки в този свят,

защото туй не помрачава любовта

и грижата и жаждата по теб!

 

Безспорно,  важно е да не допуснем

заблудата, че някой друг

разбира по-добре душата наша,

изпълнена с толкова мечти,

защото просто в подходящия момент

е бил слушател наш и уж ни е разбрал…

 

Дали разбираш ме?

Разбира се, че не.

Но вярвам аз и все пак зная,

че туй не помрачава любовта ти  

и грижата и жаждата по мен!...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...