18 feb 2015, 8:56

Дали ще се почувства светлината

  Poesía
535 0 4

Не ме съди, другарю съдия.
Пет циганчета чакат мойта жица.
Аз много мразя всъщност да крада,
но как кажи ми, да им купя пица?
Не ми е лесно с този занаят.
Животът ми е винаги заложен.
Работя вечер, всички като спят.
На дъжд и вятър вечно съм изложен.
След тежка вечер щом се прибера,
аз кабелите почвам да обгарям.
Разбираш ли, че и деня не спя?
Отново вечер всичко се повтаря.
Какво тук значи мъртва жица мед
пред живите очички на децата?
Но хванаха ме. Нямах аз късмет.
Жицата продаде старшината.
Не ме съди, другарю съдия.
Пет циганчета плачат на жената.
Аз няма вече жица да крада.
Дали ще се почувства светлината?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...