18 февр. 2015 г., 08:56

Дали ще се почувства светлината

533 0 4

Не ме съди, другарю съдия.
Пет циганчета чакат мойта жица.
Аз много мразя всъщност да крада,
но как кажи ми, да им купя пица?
Не ми е лесно с този занаят.
Животът ми е винаги заложен.
Работя вечер, всички като спят.
На дъжд и вятър вечно съм изложен.
След тежка вечер щом се прибера,
аз кабелите почвам да обгарям.
Разбираш ли, че и деня не спя?
Отново вечер всичко се повтаря.
Какво тук значи мъртва жица мед
пред живите очички на децата?
Но хванаха ме. Нямах аз късмет.
Жицата продаде старшината.
Не ме съди, другарю съдия.
Пет циганчета плачат на жената.
Аз няма вече жица да крада.
Дали ще се почувства светлината?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...