Не ме съди, другарю съдия.
Пет циганчета чакат мойта жица.
Аз много мразя всъщност да крада,
но как кажи ми, да им купя пица?
Не ми е лесно с този занаят.
Животът ми е винаги заложен.
Работя вечер, всички като спят.
На дъжд и вятър вечно съм изложен.
След тежка вечер щом се прибера,
аз кабелите почвам да обгарям.
Разбираш ли, че и деня не спя?
Отново вечер всичко се повтаря.
Какво тук значи мъртва жица мед
пред живите очички на децата?
Но хванаха ме. Нямах аз късмет.
Жицата продаде старшината.
Не ме съди, другарю съдия.
Пет циганчета плачат на жената.
Аз няма вече жица да крада.
Дали ще се почувства светлината?
© Валентин Йорданов Все права защищены