17 dic 2013, 23:00

Дали светът си е все същият

  Poesía » Otra
551 0 0

 

Нощем светлини сгряват хора,

най-гореща е ледено синята.

Навсякъде властва умора,

послушно отминават годините.

Огледалата скриват лица,

изгряват под асфалта павета,

пред свещ бленува тя за деца,

клошар към контейнера крета.

За някого в светлата нощ

пътят безкраен завършва,

а към друг околният свят

и днес остава си същият.

Хора бягат от съдбата,

танцувайки унесено рок.

На бял лист думи редят,

но не бяха молитви към бог.

Пияни един друг се убиват,

мутри още се оправдават,

медии народа приспиват,

смърт в болниците раздават.

Слушахме „Еднопосочен билет”,

а малцина решаваха да го купят.

Тълпите новогодишен късмет

още чакат от някого да получат.

С лъжи ни засипват герои,

изградили трибуна с парите

и никой не обръща внимание,

че съвестта им е странно немита.  

„Параграф 22” е отдавна излишен,

всичко превръщаме в залог,

Отново сред разговори в кръчма

си спомням „Особен урок”.

Все така хавайска китара

разнежва с любовни балади.

Дали светът си е все същият,

макар днес да не горят клади?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...