11 mar 2006, 0:07

Дали съм живяла

  Poesía
1.1K 0 2
Умирам ли..
или е рано
да мисля,че съм живяла..
че тръпката цяла ме завладява
и тялото до краи обладава..
Търся душата си..
..а тя..като лава,
изтича капка по капка
по ръба на дланта..
Умирам ли...
А дали съм живяла..
и какво съм видяла..
и какво ще оставя.
..Обич на прах разпиляна,
добрина до край неразбрана...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тони Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ..Обич на прах разпиляна,
    добрина до край неразбрана...

    Живяла си и ще живееш! Колкото до доброто -
    "...В живота всичко се връща
    в незнаен ден, в незнаен час.
    Добро ненаказано няма.
    И за злото го вярвам аз."
    Последното ме кара да съм оптимист!
  • страхотни стихове пишеш!ПОЗДРАВЛЕНИЯ!6

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...