11 мар. 2006 г., 00:07

Дали съм живяла

1.1K 0 2
Умирам ли..
или е рано
да мисля,че съм живяла..
че тръпката цяла ме завладява
и тялото до краи обладава..
Търся душата си..
..а тя..като лава,
изтича капка по капка
по ръба на дланта..
Умирам ли...
А дали съм живяла..
и какво съм видяла..
и какво ще оставя.
..Обич на прах разпиляна,
добрина до край неразбрана...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тони Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ..Обич на прах разпиляна,
    добрина до край неразбрана...

    Живяла си и ще живееш! Колкото до доброто -
    "...В живота всичко се връща
    в незнаен ден, в незнаен час.
    Добро ненаказано няма.
    И за злото го вярвам аз."
    Последното ме кара да съм оптимист!
  • страхотни стихове пишеш!ПОЗДРАВЛЕНИЯ!6

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...