11 мар. 2006 г., 00:07

Дали съм живяла

1.1K 0 2
Умирам ли..
или е рано
да мисля,че съм живяла..
че тръпката цяла ме завладява
и тялото до краи обладава..
Търся душата си..
..а тя..като лава,
изтича капка по капка
по ръба на дланта..
Умирам ли...
А дали съм живяла..
и какво съм видяла..
и какво ще оставя.
..Обич на прах разпиляна,
добрина до край неразбрана...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тони Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ..Обич на прах разпиляна,
    добрина до край неразбрана...

    Живяла си и ще живееш! Колкото до доброто -
    "...В живота всичко се връща
    в незнаен ден, в незнаен час.
    Добро ненаказано няма.
    И за злото го вярвам аз."
    Последното ме кара да съм оптимист!
  • страхотни стихове пишеш!ПОЗДРАВЛЕНИЯ!6

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....