Веси_Еси (Еси)
190 8374

Enviar mensage a usuario

¡Para poder enviar mensajes es necesario acceder a su cuenta!

Cerrar

Дали така изниква прошката? 

© Еси Todos los derechos reservados

Comentarios

• Веси_Еси (Еси)

  2017-03-02T17:35:38+02:00
  Благодаря ти, Йонче! Весели празници!
• yankova41 (Йонка Янкова)

  2017-03-02T17:30:14+02:00
  Еси много хубаво стихче.Откритос на чувствата.Браво!!!!
• Веси_Еси (Еси)

  2017-03-01T20:47:57+02:00
  Гавраиле, благодаря ти! За мен е чест, че ме посети!
• Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

  2017-03-01T18:10:57+02:00
  Прошката
  е състоянието на духа
  и както казва психоложката
  премахва болка и вина.
• Веси_Еси (Еси)

  2017-02-28T13:13:03+02:00
  Вальо, Ачо, Пепи, благодаря ви, че наминахте и коментирахте! Поздрави!
• PepiPetrova (Pepi Petrova)

  2017-02-28T11:40:07+02:00
  Кой знае? Може би...
• aap (Ангел)

  2017-02-28T10:29:25+02:00
  И аз не знам но много ми хареса стиха!Поздрави Веси!
• valcanyon (Валентин Миленов)

  2017-02-28T09:19:14+02:00
  Много хубаво Стихотворение!Имам такова за прошката.
• Веси_Еси (Еси)

  2017-02-28T09:03:27+02:00
  Иве, Ели, Стойчо, Васе, Роби, Силве, Младене, Руми, Влади, благодаря ви, че отново ме посетихте и споделихте мнението си, приятели!
• Putin (Владимир Владимирович)

  2017-02-28T07:48:19+02:00
  Хубав стих, Веси!
• rumbic (Руми)

  2017-02-28T00:26:29+02:00
  Изцяло споделям мнението на Младен!
  Поздрав, Веси!
• vega666 (Младен Мисана)

  2017-02-27T22:43:14+02:00
  Интересно и замислящо стихотворение. Наистина времето изтрива болката от нанесените рани и прошката идва като естествен завършек. По-интересен е случаят, когато даваме прошка в състояние на силна до непоносимост болка на човека, който ни е причинил тази болка. Тогава и прошката е стойностна и възвисяваща духа. Тогава тя е истински дълбоко морален акт. Към това ни призовава и Иисус. Прошката е състояние на духа ни от висш порядък, а не формална словесна индулгенция. Това трябва да разбере всеки един от нас, за да не раздава безсмислени прошки. Поздрав, Еси!
• Plevel (Силвия Илиева)

  2017-02-27T20:17:18+02:00
  Интересно и замислящо!
• Роби (Роберт)

  2017-02-27T19:20:46+02:00
  ...просто болка и вина
  тихомълком се изнизват във нощта...
  Вероятно е така, Веси!...
  А фанфарите на фалшиво покаяние тук са излишни...
• Ve2666 (Василка Ябанджиева)

  2017-02-27T17:57:15+02:00
  Някои неща не се прощават! Никога. Поздрави!
• Ranrozar (Стойчо Станев)

  2017-02-27T16:49:50+02:00
  Земните страсти остават,въпреки желанията ни... Като идеализираме -правим опит да отнесем и подложим на забрава неприятното.Въпрос с риторичен характер.Поздрави за написаното!🐎
• Melanie (Елица Георгиева)

  2017-02-27T15:26:21+02:00
  Понякога си мисля, че трябва да се преселя в друго измерение за да простя непростимите неща на някои хора. Просто някаква разтърсваща промяна ми е нужна, за да пренастроя съзнанието си и да забравя. Мисля, че прошката идва когато успееш да забравиш, да заличиш тотално от съзнанието си негативната боляща емоция и последиците и... За земните условия ми се струва много трудно постижимо. Космос и безкрай е необходим за такава трансформация... Поздрави за замислящия стих, Еси! Хубав следобед!
• Звездичката (Ивелина каменова)

  2017-02-27T14:45:44+02:00
  Стана ми любим този стих. Хареса ми запитването и замисъла на стихото, поздрав от мен!!!