25 abr 2022, 17:13

Дали във спомена живеем...?

  Poesía
560 12 8

Прегърнах вятъра,

защото само той на мен прилича...

Прегърнах вятъра,

                                защото е самичък.

Затворени във спомени живеем,

а кандилата безвъзвратно гаснат...

Тъй тихо вярата се стапя -

фитилце крехко - есенно кокиче.

И змийска кожа -

                              тленното се свлича

под уродливи сенки с профила на дните...

Мечтаното

от гърлото пресъхнало на каните изтича...

От чернозем, гравиран с плевели,

                                                 сега наднича.

Безстрастното проточва дълги шии

към белег първороден на страстта ни.

Студените езици го докосват,

                 оставяйки съдбовни стрии.

Безбройни гърбици от споделени тайни

напомнят на несбъднати камили.

В пустинята на треморното утре

оазис търсят след стотици мили...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Христос Воскресе, Латинка Златна! Благодаря за прекрасните пожелания, както и за твоя чудесен коментар.
    Всъщност "Полет" е петата ми съвместна поетична книга. Предишните четири са: "Венец на мъдростта", "Бъди до мен", "Затворени в мига", "Очакване в безкрайността". Всички те фигурират в Националната библиотека и са дело на г-жа Росица Копукова, която високо цени моето скромно творчество и спомага то да бъде издавано. Дълбоко съм й признателен! Предстои излизането на още две съвместни /с нея/ книги през тази година, което надявам се ще бъде също отразено от БНР- Нощен Хоризонт. Аз имам над хиляда стихотворения, значителна част от които се съдържат в профила ми в сайт Откровения.

    Пожелавам ти и аз крепко здраве, щастливи дни и нови творчески изяви, които да бъдат наградени подобаващо!: Младен Мисана
  • Христос Воскресе, колеги по перо и приятели /респ. Воистина Воскресе!/!
    Сърдечно Ви благодаря за безценните коментари, високи оценки, както и за Любими. Дълбоко съм трогнат. В тези пъклени дни, когато светът е изправен пред ръба на трета световна война и някои продължават да разпалват с оръжия огньовете на войната, за да трупат милиарди от нея, се моля за обикновените хора със съвест и най-вече за българската нация, намираща се в изключително тежко икономическо положение. Казват, че Бог е българин. Дано да са познали!
  • Христос Воскресе!
  • "Мечтаното от гърлото пресъхнало на каните изтича..." Така мечтите потъват в уродливата реалност, превръщат се в пустиня без оазис! Поздравления, Поете! Прекрасен стих!
  • В това стихотворение се усещат акордите на човешката тъга. Те са в синхрон с една ранима душа и с проплакващите съзвучия на аналитичната мисъл, довели те до житейски прозрения, Младене.
    Силно съм впечатлена, приятелю!👍
    Честито Воскресение Христово и нека в дните и житейския ти път има повече светлина!🙏

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...