Apr 25, 2022, 5:13 PM

Дали във спомена живеем...?

  Poetry
555 12 8

Прегърнах вятъра,

защото само той на мен прилича...

Прегърнах вятъра,

                                защото е самичък.

Затворени във спомени живеем,

а кандилата безвъзвратно гаснат...

Тъй тихо вярата се стапя -

фитилце крехко - есенно кокиче.

И змийска кожа -

                              тленното се свлича

под уродливи сенки с профила на дните...

Мечтаното

от гърлото пресъхнало на каните изтича...

От чернозем, гравиран с плевели,

                                                 сега наднича.

Безстрастното проточва дълги шии

към белег първороден на страстта ни.

Студените езици го докосват,

                 оставяйки съдбовни стрии.

Безбройни гърбици от споделени тайни

напомнят на несбъднати камили.

В пустинята на треморното утре

оазис търсят след стотици мили...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Христос Воскресе, Латинка Златна! Благодаря за прекрасните пожелания, както и за твоя чудесен коментар.
    Всъщност "Полет" е петата ми съвместна поетична книга. Предишните четири са: "Венец на мъдростта", "Бъди до мен", "Затворени в мига", "Очакване в безкрайността". Всички те фигурират в Националната библиотека и са дело на г-жа Росица Копукова, която високо цени моето скромно творчество и спомага то да бъде издавано. Дълбоко съм й признателен! Предстои излизането на още две съвместни /с нея/ книги през тази година, което надявам се ще бъде също отразено от БНР- Нощен Хоризонт. Аз имам над хиляда стихотворения, значителна част от които се съдържат в профила ми в сайт Откровения.

    Пожелавам ти и аз крепко здраве, щастливи дни и нови творчески изяви, които да бъдат наградени подобаващо!: Младен Мисана
  • Христос Воскресе, колеги по перо и приятели /респ. Воистина Воскресе!/!
    Сърдечно Ви благодаря за безценните коментари, високи оценки, както и за Любими. Дълбоко съм трогнат. В тези пъклени дни, когато светът е изправен пред ръба на трета световна война и някои продължават да разпалват с оръжия огньовете на войната, за да трупат милиарди от нея, се моля за обикновените хора със съвест и най-вече за българската нация, намираща се в изключително тежко икономическо положение. Казват, че Бог е българин. Дано да са познали!
  • Христос Воскресе!
  • "Мечтаното от гърлото пресъхнало на каните изтича..." Така мечтите потъват в уродливата реалност, превръщат се в пустиня без оазис! Поздравления, Поете! Прекрасен стих!
  • В това стихотворение се усещат акордите на човешката тъга. Те са в синхрон с една ранима душа и с проплакващите съзвучия на аналитичната мисъл, довели те до житейски прозрения, Младене.
    Силно съм впечатлена, приятелю!👍
    Честито Воскресение Христово и нека в дните и житейския ти път има повече светлина!🙏

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...