31 jul 2011, 19:25

Дали знам?!?

  Poesía
1K 0 0

Пак питаш какво е отричане.
Ще опитам да ти разкажа...
То е... като безцелно тичане -
няма знак за посока.

Най-силното твое желание,
стремежа - кръвта ти раздвижил.
Невъзможният писък, стенание
от изучено безразличие.

То те държи като котва
сред пустиня от спомени.
В сивотата преди мрака -
там, където бездомен си.

Дали знам какво е отричане?
Не. В деня съм... все още.
Но послушай вечната скитница -
не отричай безлунните нощи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Шопландия Софийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...