Jul 31, 2011, 7:25 PM

Дали знам?!?

Poetry

1K 0 0

Пак питаш какво е отричане.
Ще опитам да ти разкажа...
То е... като безцелно тичане -
няма знак за посока.

Най-силното твое желание,
стремежа - кръвта ти раздвижил.
Невъзможният писък, стенание
от изучено безразличие.

То те държи като котва
сред пустиня от спомени.
В сивотата преди мрака -
там, където бездомен си.

Дали знам какво е отричане?
Не. В деня съм... все още.
Но послушай вечната скитница -
не отричай безлунните нощи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0