31.07.2011 г., 19:25

Дали знам?!?

1K 0 0

Пак питаш какво е отричане.
Ще опитам да ти разкажа...
То е... като безцелно тичане -
няма знак за посока.

Най-силното твое желание,
стремежа - кръвта ти раздвижил.
Невъзможният писък, стенание
от изучено безразличие.

То те държи като котва
сред пустиня от спомени.
В сивотата преди мрака -
там, където бездомен си.

Дали знам какво е отричане?
Не. В деня съм... все още.
Но послушай вечната скитница -
не отричай безлунните нощи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Шопландия Софийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...