Пак питаш какво е отричане.
Ще опитам да ти разкажа...
То е... като безцелно тичане -
няма знак за посока.
Най-силното твое желание,
стремежа - кръвта ти раздвижил.
Невъзможният писък, стенание
от изучено безразличие.
То те държи като котва
сред пустиня от спомени.
В сивотата преди мрака -
там, където бездомен си.
Дали знам какво е отричане?
Не. В деня съм... все още.
Но послушай вечната скитница -
не отричай безлунните нощи!
© Шопландия Софийска Всички права запазени