31.07.2011 г., 19:25

Дали знам?!?

1K 0 0

Пак питаш какво е отричане.
Ще опитам да ти разкажа...
То е... като безцелно тичане -
няма знак за посока.

Най-силното твое желание,
стремежа - кръвта ти раздвижил.
Невъзможният писък, стенание
от изучено безразличие.

То те държи като котва
сред пустиня от спомени.
В сивотата преди мрака -
там, където бездомен си.

Дали знам какво е отричане?
Не. В деня съм... все още.
Но послушай вечната скитница -
не отричай безлунните нощи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Шопландия Софийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...