6 jun 2009, 16:52

Дама 

  Poesía » De amor
903 0 3

играя на въже със сянката си,
докато те чакам да се появиш,
на бюрдора,
на паважа ми, където винаги играя дама със децата от квартала,
и на криеница, само в събота, обаче,
виждам те как
на тебешира ми отвръщаш с химикал,
на жеста - бягаш без да спираш,
после връщаш се за малко,
питаш ме -
какво?,
отвръщам - нищо,
гледам ноктите си
и си мисля, че
съм котка и
не съм игра на гоненица.


спри.

© Питър Хайнрих Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??