Jun 6, 2009, 4:52 PM

Дама 

  Poetry » Love
907 0 3

играя на въже със сянката си,
докато те чакам да се появиш,
на бюрдора,
на паважа ми, където винаги играя дама със децата от квартала,
и на криеница, само в събота, обаче,
виждам те как
на тебешира ми отвръщаш с химикал,
на жеста - бягаш без да спираш,
после връщаш се за малко,
питаш ме -
какво?,
отвръщам - нищо,
гледам ноктите си
и си мисля, че
съм котка и
не съм игра на гоненица.


спри.

© Питър Хайнрих All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??