Дама
играя на въже със сянката си,
докато те чакам да се появиш,
на бюрдора,
на паважа ми, където винаги играя дама със децата от квартала,
и на криеница, само в събота, обаче,
виждам те как
на тебешира ми отвръщаш с химикал,
на жеста - бягаш без да спираш,
после връщаш се за малко,
питаш ме -
какво?,
отвръщам - нищо,
гледам ноктите си
и си мисля, че
съм котка и
не съм игра на гоненица.
спри.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Питър Хайнрих Все права защищены
