11 mar 2009, 8:28

Дамата и ние двамата

  Poesía
1.1K 0 1

 

Дамата и ние двамата

 

Една млада мила дама,

видяла профила ми в нета,

не забелязала там бели полета...

на възраст почтена съм

на шейсет и...

Сори - припаднала, горката,

припаднала и се ужасила.

И знаете ли защо? -

Защото дръзнал съм

да опиша старостта,

каквато вижда я моята глава.

Милата ми млада дама,           

каква драма?!

Ужасила се, горката,

че старостта  е хилав  антипод

от младостта  на един живот.

Че на възрастта, която съм,

земята почва да се клати

под  краката.

Не й харесало на дамата

Че ние, двамата,

със старостта не си говорим  на „вие",

че вече сме на „ти".

Но можеш ли се покри?

Че от нея никой не може да се скрие.

Освен в случаи трагични...

И тук нещата не са лични,

просто са комични.

Милата ми млада дама

не успяла, не разбрала,

че старостта, каквато и да е тя,

не е драма.

Тя естествен старт е на финала.

А дали ще стигнеш до финала...

Дано дамата да е разбрала -

не зависи от старостта,

а от зрелостта на младостта.

Зрелите минават през финиша. 

А другите, другите отиват на афиша.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Митов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Както казах, и на предното Твое ...творение...
    Красотата ...не е само да я опишеш...красиво...
    Красиво е ..когато живееш,и я разбираш...
    Красиво е да Я осъзнаваш...когато през нейната врата ПРЕМИНАВАШ...!
    Поклон...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...