Дамата и ние двамата
Дамата и ние двамата
Една млада мила дама,
видяла профила ми в нета,
не забелязала там бели полета...
на възраст почтена съм
на шейсет и...
Сори - припаднала, горката,
припаднала и се ужасила.
И знаете ли защо? -
Защото дръзнал съм
да опиша старостта,
каквато вижда я моята глава.
Милата ми млада дама,
каква драма?!
Ужасила се, горката,
че старостта е хилав антипод
от младостта на един живот.
Че на възрастта, която съм,
земята почва да се клати
под краката.
Не й харесало на дамата
Че ние, двамата,
със старостта не си говорим на „вие",
че вече сме на „ти".
Но можеш ли се покри?
Че от нея никой не може да се скрие.
Освен в случаи трагични...
И тук нещата не са лични,
просто са комични.
Милата ми млада дама
не успяла, не разбрала,
че старостта, каквато и да е тя,
не е драма.
Тя естествен старт е на финала.
А дали ще стигнеш до финала...
Дано дамата да е разбрала -
не зависи от старостта,
а от зрелостта на младостта.
Зрелите минават през финиша.
А другите, другите отиват на афиша.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Митов Всички права запазени