Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
11 jul 2019, 13:55

Дамоклев меч

  Poesía » Otra
1.1K 11 24

              в памет на Уолт Уитман

 

           Пронизан съм от цялата ти строгост.

                             Смесица от мисъл,

                                болка и любов

                                   в душата ми

                                       пулсира,

                                          стене...

                   Какво си всъщност ти, живот?

                           Не си ли утринна роса,

                                която устните ми

                                          жадно

                                           пият?

                                     Не си ли зов

                                     за светлина,

                                    мах на крила

                              зареяни в простора?

                      Мълчанието ми говори с теб.

                   Какво си всъщност мой живот –

                             дамоклев меч, висящ

                                      над себе си

                                        или пък

                                          просто

                                               съ

                                               ве

                                               ст

                                                ?

 

 

                                     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0