11 jul 2019, 13:55

Дамоклев меч

  Poesía » Otra
1.1K 11 24

              в памет на Уолт Уитман

 

           Пронизан съм от цялата ти строгост.

                             Смесица от мисъл,

                                болка и любов

                                   в душата ми

                                       пулсира,

                                          стене...

                   Какво си всъщност ти, живот?

                           Не си ли утринна роса,

                                която устните ми

                                          жадно

                                           пият?

                                     Не си ли зов

                                     за светлина,

                                    мах на крила

                              зареяни в простора?

                      Мълчанието ми говори с теб.

                   Какво си всъщност мой живот –

                             дамоклев меч, висящ

                                      над себе си

                                        или пък

                                          просто

                                               съ

                                               ве

                                               ст

                                                ?

 

 

                                     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....