Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
11 jul 2019, 13:55

Дамоклев меч

  Poesía » Otra
1.1K 11 24

              в памет на Уолт Уитман

 

           Пронизан съм от цялата ти строгост.

                             Смесица от мисъл,

                                болка и любов

                                   в душата ми

                                       пулсира,

                                          стене...

                   Какво си всъщност ти, живот?

                           Не си ли утринна роса,

                                която устните ми

                                          жадно

                                           пият?

                                     Не си ли зов

                                     за светлина,

                                    мах на крила

                              зареяни в простора?

                      Мълчанието ми говори с теб.

                   Какво си всъщност мой живот –

                             дамоклев меч, висящ

                                      над себе си

                                        или пък

                                          просто

                                               съ

                                               ве

                                               ст

                                                ?

 

 

                                     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0