Дамоклев меч
в памет на Уолт Уитман
Пронизан съм от цялата ти строгост.
Смесица от мисъл,
болка и любов
в душата ми
пулсира,
стене...
Какво си всъщност ти, живот?
Не си ли утринна роса,
която устните ми
жадно
пият?
Не си ли зов
за светлина,
мах на крила
зареяни в простора?
Мълчанието ми говори с теб.
Какво си всъщност мой живот –
дамоклев меч, висящ
над себе си
или пък
просто
съ
ве
ст
?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
