19 dic 2015, 20:01

Дамо̀клиев меч

  Poesía » Civil
1.2K 0 7

В какво превърна се животът?
Луминисценция или пък продан?

И там тъжи във замисъл пророка.

И пита пак:
"В какво превърна се животът?"

Какво ще каже вашата рефракция?

Слепи ли, вече ослепели, таз дифракция?

Купува ли се обич със пари?

Но знаеш, златото блести!

В живота си се луташ безнадежден.

Циник наречен си и си безбрежен.

Вълни на златното хилядолетие.

Шатон си, шатон без великолепие!

Пречупват лестригона страшни, властта на старата жена.

Умилкват се, мяучат вляво,
синовете на греха.

Окичил торква на врата си,
ще чакаш нова власт.

Безсмислен крачиш над рода си,
пробуждай всякой във уречен час.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Павлов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...