19 dic 2015, 20:01

Дамо̀клиев меч

  Poesía » Civil
1.2K 0 7

В какво превърна се животът?
Луминисценция или пък продан?

И там тъжи във замисъл пророка.

И пита пак:
"В какво превърна се животът?"

Какво ще каже вашата рефракция?

Слепи ли, вече ослепели, таз дифракция?

Купува ли се обич със пари?

Но знаеш, златото блести!

В живота си се луташ безнадежден.

Циник наречен си и си безбрежен.

Вълни на златното хилядолетие.

Шатон си, шатон без великолепие!

Пречупват лестригона страшни, властта на старата жена.

Умилкват се, мяучат вляво,
синовете на греха.

Окичил торква на врата си,
ще чакаш нова власт.

Безсмислен крачиш над рода си,
пробуждай всякой във уречен час.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Павлов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...