9 jun 2011, 21:45

Данчо ще си женя 

  Poesía
600 0 8

Бодро се провикна Данчовата мама,
тук, насред селото, досами мегдана:
"Син едничък имам и ми е юначе -
мишка като види, крие се и плаче.

Гордост ми е скъпа - хубавеляк строен,
ризата му бяла, прал я дъжд пороен.
Гащите - съдрани, но... не са му лоши.
Мама ще му купи лятос и галоши.

Майстор е за приказ, с яка е гърбина -
цял пирон забива за една година,
чудо градинар е, няма кой да спори -
храсти да подреже и плета събори.

Най-обича Данчо с пушка да ловува -
бръмбар ми донесе, три дни го лекувах,
заек щом пребяга през комшийска нива,
хуква и заляга в гъстата коприва.

Веселяк е славен, пее за двамина,
чуе ли го - бяга момкова дружина.
Булка ще му диря, че да се задоми!"

Ха сега да видя, стиска ли ви, мòми!?

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??