Бодро се провикна Данчовата мама,
тук, насред селото, досами мегдана:
"Син едничък имам и ми е юначе -
мишка като види, крие се и плаче.
Гордост ми е скъпа - хубавеляк строен,
ризата му бяла, прал я дъжд пороен.
Гащите - съдрани, но... не са му лоши.
Мама ще му купи лятос и галоши.
Майстор е за приказ, с яка е гърбина -
цял пирон забива за една година,
чудо градинар е, няма кой да спори -
храсти да подреже и плета събори. ...