9 oct 2009, 10:32

Дано

  Poesía » Otra
1.2K 0 2

 

Дано


''Нямам цигари...
и кафе нямам...
а парите съвсем...

Промъквам се тихо,
лягам си рано,
не смея да погледна навън.

Студено ми се струва,
но камината гори,
дървата свършиха.
-Какво пък -
лято е навън.

Бродя като призрак -
сам
в съня си,
а какво ли търся -
може би си ти.


Лодка ли видях
или ми се струва,
че отдавна бродя тук.''

Леле, колко тъжно
и самотно,
колко студ и мрак - 
дано и аз да не стана
като този тук...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Оксана Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Човек който може да напише тези редове - не би останал сам.Предполагам че топлината ти може да спаси не само теб самата и някой друг от студа и мрака на самотата.Само трябва да повярваш че не всичко в живота е черно и мрачно. Ще намериш това което търсиш и всичко ще се промени. Надявам се когато това стане да го споделиш с нас по същия прекрасен начин - в стихове.
  • М дано, дано, мерси

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...