Дано
Дано
''Нямам цигари...
и кафе нямам...
а парите съвсем...
Промъквам се тихо,
лягам си рано,
не смея да погледна навън.
Студено ми се струва,
но камината гори,
дървата свършиха.
-Какво пък -
лято е навън.
Бродя като призрак -
сам
в съня си,
а какво ли търся -
може би си ти.
Лодка ли видях
или ми се струва,
че отдавна бродя тук.''
Леле, колко тъжно
и самотно,
колко студ и мрак -
дано и аз да не стана
като този тук...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Оксана Василева Всички права запазени
