| В нозете ми… | |
| парченца бурна страст - | |
| останки от любов. | |
| В ръцете ми… | |
| два гълъба пред полет, | |
| очакващи от мене знак. | |
| В очите ми… | |
| надеждата една, | |
| че мога да забравя, | |
| че мога да простя. | |
| И... две сълзи | |
| пак пътя не намират. | |
| Аз правя стъпка, | |
| ръцете си разтварям… | |
| пореден опит за летене. | |
| Дано ме чакаш! | |
| Не ни остава много време… | |
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
