19 feb 2014, 11:00

Дано не е късно

  Poesía » Otra
835 0 2


Пиша само за теб,
а писмото... писмото ми всъщност,
като всички останали - няма да го прочетеш.
Искам само едно - да потрепне в теб някакво чувство,
искам само едно... искам само... да ме разбереш.
Ще заложа на карта и гордост, и принципи, всичко!
Ще забравя за всяка сълза, дето кръстих на теб.
Само капка надежда да блесне в очите ти искам,
да усетя, че има любов във сърцето от лед.
Ще протегна ръка, ще помоля за прошка, и нищо,
че вината ми само в това е, че ти... ме роди.
Аз почти съм забравила детството... И е излишно
да се ровя във спомени, щом от тях само боли.
И почти заличих от ума си онази кошара,
дето може би още сълзите ми не е попила,
и почти изветрял е и ужасът ми от кошмара,
как лекуваше своите нерви с болезнена сила...
Помня приказката за човекът от мечка обиден -
като него и моята рана отдавна зарасна.
Но прости, не забравих какво каза, щом си отиде
от живота ми. И единадесетгодишна - пораснах.
И почти ти простих, затова, че прокле ме, когато
носех твоето внуче във своята крехка утроба,
и почти ти простих, че съсипа живота на татко,
и все още със злоба разместваш му костите в гроба..
И затуй че изгони и брат ми от родната къща,
и жена му, която е бременна, пак с твое внуче...
Някой ден, зная, майко, че всичко на всички се връща...
Аз се моля на Бог, и на теб... просто нека... научиш,
че животът е кратък! Понякога УТРЕ е късно
да посеем добро, да поправиме минали грешки...
Най-големият дар е най-силното, истинско чувство...
ЛЮБОВТА!... застрашена, в света ни така нечовешки.
В тази четириетажна, по-тиха от всякога крепост,
как се чувстваш сега? Как се храниш, заспиваш, кажи ми?
"Отървах се от вас!" Думите ти граничат с нелепост...
Ти си се отървала преди цели 30 години!...
Уморих се да свиквам с тъгата, и вече не мога
да приемам с усмивка това, че такава си, мамо.
Размрази си сърцето към мен и към брат ми, за Бога!
Размрази си сърцето! Това... това искаме само.

Днес ти пиша поредно писмо,
а сега... ще го скъсам!
Ще се срещна очи в очи с теб. Може би за последно.
Чаках 30 години... и Боже, дано не е късно
майчината любов да възкръсне в едно сърце ледено...

 

 

Павлина Соколова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е тъжно това, и много лично. Но пък много сполучливо въплътено в стих.
    Най -великото изкуство в този свят е да простиш. А ти си творец. В крайна сметка, както казва Жана Орфано, нещата никога не са между нас и другите, само между нас и Бог!
  • Разплака ме..Позволи ми да ти пожелая да бъдеш благородна и да простиш, защото мисля, че майка ти просто не може да изразява чувствата си, а не че не те обича и мисли за теб всеки ден..Поздрави!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...