Дано поне дъждът да те оплаче
И като нож – до дръжката забит
светкавица небето пак разпаря.
Гърмът разказва онзи страшен мит,
за Ахерон, за Стикс и за лодкаря.
Баща му сприхав старец бил - Ереб,
а майка – Никта – на нощта богиня.
Обола два – за тях, за мен, за теб
и мъките ти земни ще преминат.
За всичко явно трябват и пари,
така животът май ни е орисал.
А ти – поет – без сребърник дори,
напразно дириш обич, бряг и смисъл.
И всяка гневна капка е обол,
душата ти не струва и петаче.
Дошъл си и ще си отидеш гол...
Дано поне дъждът да те оплаче.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ви, приятели! Силвенце, "дръпна ме за клавиатурата".
-
Прекрасно стихотворение, Надюш, просто нямам думи!
Хрумна ми, че междувременно, докато вали, светът може да изпраща поета с тромпети и духова музика, да има купон, веселие, много пиене и шоу. Един наивник да си отиде, не е толкова лошо за пошлия свят. Даже е удобно. Отървал го е от мъките. -
Разкош!
-
"Дошъл си и ще си отидеш гол...
Дано поне дъждът да те оплаче."💕💕💕 -
!
-
Благодаря ви!
-
Драматично, но истинско. Плаче като капките на дъжд, който ни смирява.
-
Такава е съдбата на поета! Беден ражда, беден си отива! Съдба!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
