Patrizzia (Надежда Ангелова)
2043 18072
28 мая 2022 г., 18:20

Дано поне дъждът да те оплаче 

  Поэзия » Философская
287 5 8

И като нож – до дръжката забит
светкавица небето пак разпаря.
Гърмът разказва онзи страшен мит,
за Ахерон, за Стикс и за лодкаря.

Баща му сприхав старец бил - Ереб,
а майка – Никта – на нощта богиня.
Обола два – за тях, за мен, за теб
и мъките ти земни ще преминат.

За всичко явно трябват и пари,
така животът май ни е орисал.
А ти – поет – без сребърник дори,
напразно дириш обич, бряг и смисъл.

И всяка гневна капка е обол,
душата ти не струва и петаче.
Дошъл си и ще си отидеш гол...
Дано поне дъждът да те оплаче.

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, приятели! Силвенце, "дръпна ме за клавиатурата".
  • Прекрасно стихотворение, Надюш, просто нямам думи!
    Хрумна ми, че междувременно, докато вали, светът може да изпраща поета с тромпети и духова музика, да има купон, веселие, много пиене и шоу. Един наивник да си отиде, не е толкова лошо за пошлия свят. Даже е удобно. Отървал го е от мъките.
  • Разкош!
  • "Дошъл си и ще си отидеш гол...
    Дано поне дъждът да те оплаче."💕💕💕
  • !
  • Благодаря ви!
  • Драматично, но истинско. Плаче като капките на дъжд, който ни смирява.
  • Такава е съдбата на поета! Беден ражда, беден си отива! Съдба!
Предложения
: ??:??