Дано поне дъждът да те оплаче
И като нож – до дръжката забит
светкавица небето пак разпаря.
Гърмът разказва онзи страшен мит,
за Ахерон, за Стикс и за лодкаря.
Баща му сприхав старец бил - Ереб,
а майка – Никта – на нощта богиня.
Обола два – за тях, за мен, за теб
и мъките ти земни ще преминат.
За всичко явно трябват и пари,
така животът май ни е орисал.
А ти – поет – без сребърник дори,
напразно дириш обич, бряг и смисъл.
И всяка гневна капка е обол,
душата ти не струва и петаче.
Дошъл си и ще си отидеш гол...
Дано поне дъждът да те оплаче.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
