26 ago 2014, 11:57

Дано първо аз 

  Poesía
661 0 12
Понеже зациклям из моите ями
и само препънато пърхам с очи,
добре, че си ти да подпираш деня ми,
макар че, басирам се, той ти тежи.
Държиш ми лицето далеч от водата,
изтриваш до светнало всяка сълза,
на гръб ми пренасяш, през локви, душата,
говориш ми смешки, когато мълча.
Пък, всъщност, си номер едно забраванко
и в средност орисан по всички графи.
Ти глупости вършиш, с размах, постоянно,
за дялкане имаш хиляда трески. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??