Дано първо аз
Понеже зациклям из моите ями
и само препънато пърхам с очи,
добре, че си ти да подпираш деня ми,
макар че, басирам се, той ти тежи.
Държиш ми лицето далеч от водата,
изтриваш до светнало всяка сълза,
на гръб ми пренасяш, през локви, душата,
говориш ми смешки, когато мълча.
Пък, всъщност, си номер едно забраванко
и в средност орисан по всички графи.
Ти глупости вършиш, с размах, постоянно,
за дялкане имаш хиляда трески.
Но три пъти, вярвам, да бях се родила -
на тебе щях, сигурно, да налетя.
(Аз нямам идея, къде бих се скрила
от твоя пословичен, зверски инат.)
Защото, да сложа в порядък, не мога
без тебе живота си - не и сама,
бих искала (много се моля на Бога)
преди тебе, само, дано да умра.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
