Понеже зациклям из моите ями
и само препънато пърхам с очи,
добре, че си ти да подпираш деня ми,
макар че, басирам се, той ти тежи.
Държиш ми лицето далеч от водата,
изтриваш до светнало всяка сълза,
на гръб ми пренасяш, през локви, душата,
говориш ми смешки, когато мълча.
Пък, всъщност, си номер едно забраванко
и в средност орисан по всички графи.
Ти глупости вършиш, с размах, постоянно,
за дялкане имаш хиляда трески. ...