ДАР

11 ene 2012, 15:29

Poesía » De amor

606 0 3

Няма ли да дойдеш пак,

последно като за раздяла,

и душата, потънала в мрак,

поне за миг да бъде пак засмяна.

Няма ли да ме прегърнеш

за последно с твоите ръце,

аз знам че няма да се върнеш,

а това разкъсва моето сърце.

Ела... и ме отведи,

за последно днес ме целуни

със страстта и нежността,

с които някога

ти първата целувка ми дари.

Кълна се, твое копие ще стана,

познавам те добре,

ти беше моят Господар.

Ще бъда като тебе

безмилостна и безпощадна

достойна притежателка

на твоя ДАР.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Otklonenia (Мъдър Гуру)

2012-01-12T15:39:43+02:00

Именно, добронамерен е. Един да ме разбере, ей... (отдъх)
dani-ss15 (Йорданка Йорданова)

2012-01-11T21:20:54+02:00

Благодаря,приемам забележката и ще се постарая повече.Коментара ти не го приемам като критика а като съвет и се надявам наистина да е така
Otklonenia (Мъдър Гуру)

2012-01-11T16:17:55+02:00

Освен другото, липсва образност. Като от лексикон е - има чувство, но това съвсем не е достатъчно.