dani-ss15 (Йорданка Йорданова)
4 4
11.01.2012 г., 15:29 ч.

ДАР 

  Поезия » Любовна
607 0 3

Няма ли да дойдеш пак,

последно като за раздяла,

и душата, потънала в мрак,

поне за миг да бъде пак засмяна.

Няма ли да ме прегърнеш

за последно с твоите ръце,

аз знам че няма да се върнеш,

а това разкъсва моето сърце.

Ела... и ме отведи,

за последно днес ме целуни

със страстта и нежността,

с които някога 

ти първата целувка ми дари.

Кълна се, твое копие ще стана,

познавам те добре,

ти беше моят Господар.

Ще бъда като тебе

безмилостна и безпощадна

достойна притежателка 

на твоя ДАР.

© Йорданка Йорданова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Именно, добронамерен е. Един да ме разбере, ей... (отдъх)
  • Благодаря,приемам забележката и ще се постарая повече.Коментара ти не го приемам като критика а като съвет и се надявам наистина да е така
  • Освен другото, липсва образност. Като от лексикон е - има чувство, но това съвсем не е достатъчно.
Предложения
: ??:??