ДАР
846
0
3
Няма ли да дойдеш пак,
последно като за раздяла,
и душата, потънала в мрак,
поне за миг да бъде пак засмяна.
Няма ли да ме прегърнеш
за последно с твоите ръце,
аз знам че няма да се върнеш,
а това разкъсва моето сърце.
Ела... и ме отведи,
за последно днес ме целуни
със страстта и нежността,
с които някога
ти първата целувка ми дари.
Кълна се, твое копие ще стана,
познавам те добре,
ти беше моят Господар.
Ще бъда като тебе
безмилостна и безпощадна
достойна притежателка
на твоя ДАР.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Йорданова Всички права запазени
